МОДЕРНИЗЪМ-ВТОРА ГРУПА

съвременен

хаос

смисъл

истински

упадък

криза

хаос

идеал

щастието и меланхолията                                                      

Б) душата като идеал, същинска същност на човека               

конкретна образност

материалният свят

Градът е пространството, което обрича човека на самота

Личността е мотивирана

Личността губи смисъл за съществуването си

Човекът е песимистично настроен

спомен и припомняне;                                 

загатване, а не пряко изобразяване             

обвързване между сетивните усещания

реалистичност, конкретност

картините от действителността са израз на красотата

животът на човека е изпълнен с позитивизъм

естетизира се грозното

спазват се конкретното и традиционното в литературата

„Цветя на злото“ показва новата представа за поезията и поета.

Понятието „сплин“ интерпретира мотива за сблъсъка между идеал и действителност.

Пол Верлен принадлежи към т.нар. „прокълнати поети“.

Самотата, споменът и времето не са основни образи в „Есенна песен“.

обективно описание на нравите на обществото, което разкрива душевната свобода на твореца    

индивидуалистично направление в литературата с естетически принцип „Музиката преди всичко!“     

идейни послания чрез многозначността на символа, чието значение в текста изразява съответствието между двете същности на света   

трагическа представа за образа на човека, чието страдание и душевно раздвоение предопределят стремежа му към смъртта

страдание и търсене на спасение в смъртта  

трагична неудовлетвореност и душевно раздвоение   

стремеж към познание и противопоставяне на действителността    

песимизъм, самота и безнадеждност

съзнателно неясна, представяща света като затвор

логична, завършена и последователна

интуицията и преживяванията на героя остават на заден план в изображението

проявява се интерес към всекидневното и красивото в света

Спасението за човека е в търсенето на хармонията.    

Не само доброто, но и злото съществува в душата на човека.    

Характерните чувства в душата на човека са тъга, отегчение, унилост.    

Страданието на човека се свързва с образа на грешния град.

Човешкият живот е свързан със самотата и безнадеждността.    

Трагическото светоусещане е резултат от безволието на човека.    

Човешката душа е примирена с фалшивите наслади.   

Единствено надеждата изгражда духовния хоризонт на човека.

направление в европейското изкуство от края на ХVІІІ до средата на ХІХ в.; чрез пламенните чувства, фантазията, интуицията то се противопоставя на рационализма и прагматизма

направление в европейското изкуство, което възниква през 50-те години на ХІХ в. във Франция; противопоставя се на обективното изобразяване на видимия свят, свързва се с концепцията за символа, с идеята за двумирието

направление в европейското изкуство, което възниква през 30-те години на ХІХ в. във Франция; свързва се с представянето на човека в неговата социално-историческа обусловеност

културно-историческа епоха, която обхваща ХVІІІ в.; свързва се с вярата в знанието и прогреса, основан на разума

Пол Верлен                                                                          

Александър Пушкин                                                            

Шарл Бодлер

Гюстав Флобер

Романтизъм, реализъм, символизъм              

символизъм, експресионизъм, сюрреализъм 

реализъм, абстракционизъм, кубизъм

импресионизъм, класицизъм, Романтизъм

идилия, сатира, поучителен диалог            

лирическа миниатюра, сонет, елегия            

социален роман, повест, разказ

разказ, елегия

възпяване на свободолюбивия човешки дух    

разкриването на движещите сили в обществото     

описване на външния свят

съсредоточаване върху вътрешния свят на човека

образът на есента - предчувствието за смъртта   

образът на виолата - страданието и самотата на душата    

образът на часовника - представата за спрялото време    

образът на вятъра - липсата на щастие в преходността на живота